За младите песните й са подходящи мелодии за ринтгтон на телефона. За по-възрастните
тя е първата истинска лейди на БГ естрадата.Навремето „Я подай ми, мила мамо,
синьото елече” е шлагер, без който не минава танцова забава. Днес култовата песен
на Ирина Чмихова може да се намери и види в сайтовете за видеосподеляне.За тези,
които още не са я чули, уточняваме, че „Синьото елече”, което официално се казва
„Тригодишна жалба”, е песен за истинската любов и близо 58 години топли сърцето
на самата Ирина. Днес (5 април – бел. ред.) Чмихова празнува своя 84-ти рожден
ден. Посреща го в скромния си дом в столичния квартал „Дружба” с внуците, сина
и дъщерята - Надежда Енева, също певица. Както и с многото спомени и изпети през
годините шлагери. Плановете на съдбатаДъщерята на руснак и пловдивчанка има хубав
глас, но никога не си е поставяла план-програма да стане певица. Напротив. Изкласява
актьорство в тогавашното Държавно театрално училище „Кръстьо Сарафов” в класа
на проф. Кръстьо Мирски. В малкото си дадени интервюта Ирина нарича това време
„най-голямата школа в живота ми”. Напетото девойче попива тайните на добрата игра
на сцена в компанията на светила като Йордан Матев, Любомир Кабакчиев, Люба Алексиева,
Нейчо Попов, Коста Цонев, Георги Калоянчев, Гинка Станчева, Мария Русалиева...
Докато е още студентка, през 1950-а Ирина се запознава в Руския клуб в София с
пианиста Евгени Комаров. Той идва у нас, след като е работил в Белград като музикален редактор в Радио Белград и като преподавател по полифония в Музикалната
академия. У нас Комаров става сътрудник на Радио София и диригент на хора на „Руския
клуб”. След първите 20 минути разговори Ирина и Комаров разбират, че мислят за доста неща
от живота еднакво. Почти на шега решават да започнат творческо сътрудничество,
което продължава близо 40 години. Обикалят страната, а Ирина се превръща в царицата
на руските романси в България. Тя пее на 7 езика – български, руски, немски, испански,
италиански, френски, английски. През 1953 година Чмихова са явява и на първото
официално прослушване за естрадни изпълнители. Покорени от таланта й, спецовете
й отправят покана да стане щатен кадър на тогавашната Дирекция за музикално-творческо
и изпълнителско изкуство, по-популярна като Концертна дирекция. В същото време
обаче Ирина издържа и изпитите си в театралното училище. По разпределение трябва
да отиде в Димитровград.Стрелите на Амур В южния град Ирина прави блестяща роля
в „Дванайста нощ” на Шекспир. Съпругът й Любомир Енев е комедиант от местна трупа.
След едно от представленията Ирина намира в гримьорната си огромен букет и картичка: „С уважение от един
софиянец.” Цветята пристигат в продължение на две седмици. През това време хубавицата не откликва на обожателя.
Един ден обаче бележката, съпровождаща цветята, гласи: „Да се видим.” Женското
любопитство надделява. И тя решава да благодари лично на странника джентълмен,
който става спътник в живота й.До смъртта си Любомир е влюбен в жена си. Той е
й нейният биограф. Грижливо пази не само тетрадки с картички от участия на Ирина.
Записва през коя година на кое място в България има концерт, какъв е репертоарът
й. Издъхва в ръцете на жена си през 2012 г. Как се появява „Синьото елече” Парчето
„Тригодишна мъка” възпява невъзможната любов между софиянец и пловдивчанка. То
е написано от цигуларя Панайот Бояджиев и поета Иван Генов – и двамата вече покойници.
Ирина се запознава с Бояджиев, когато тръгва на турне с големия естрадно-джазов
оркестър през 50-те години. Тогава тя пее предимно руски романси. Панайот й казва:
„Виждам, че в репертоара си нямате български песни. Аз имам написани три - „Тригодишна
мъка” („Синьото елече”), „Ти пак си мой” и „Спомен от бала”.Тя харесва песните.
През 1953-та записва „Елечето”. И до ден днешен то е нейна визитна картичка. Когато
и да стане дума за тази песен, Чмихова е категорична, че главен герой е нейният
съпруг Любомир. „Той е човекът със синьото елече, а аз съм тази, която тича край
Марица, дето е запяла”, споделя легендата в свои интервюта. Учителко, целувам
ти ръка Певицата избира да се посвети на преподаването, когато е на 32 години.
Ирина даскалува от началото на 60-те в школата към бюро „Естрада”, а в Естрадния
отдел (сега факултет) на Консер-ваторията работи от неговото основаване през 1968-а
до пенсионирането си в началото на 90-те. Тя е тази, която е школувала гласовете
на цял рояк днешни звезди на популярната музика - Мими Иванова, Маргарита Хранова,
Христо Кидиков, покойния Петър Чернев, Мустафа Чаушев, Диана Дафова, Етиен Леви.
Ирина продължава да се вижда най-често с Етиен. Самата Лили Иванова е признавала
в свои тв изяви, че винаги се е възхищавала на Чмихова и е искала поне малко да
прилича на нея. Лили получава от Ирина разрешението да изпълнява песента „Камино”.
