ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКАТА ЕСТРАДА
Ирина Чмихова - символът на една епоха в българската музика
Певицата за малко не доживя 90
Автор : / 5366 Прочита 4 Коментара
Ирина Чмихова, в дома си / Снимка: Еми Мариянска
Отиде си Ирина Чмихова - символът на цяла епоха в българската естрадна музика. Тя бе една от първите певици в социалистическа България, които проправят пътя на естрадното пеене у нас. Освен това, като музикален педагог, предаде опита си на много наши изявени певци като Мая Нешкова, Маргарита Хранова, Мими Иванова, Мустафа Чаушев, Петър Чернев, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Есил Дюран, Михаил Йончев, Христо Кидиков и др.
Ирина Чмихова бе призната приживе като един от основателите на поп-музиката в България. Малцина знаят, че тя има принос и за изгряването на звездата на легендата на нашата поп-музика - Лили Иванова.
С Тончо Русев на юбилейния концерт на Христо Кидиков, 2007 г. / Снимка: BulFoto
Именно Чмихова, на върха на славата си по онова време, забелязва таланта на Лили и я кани заедно с нея на турне в Румъния. Лили Иванова е още в началото на кариерата си - подражава на Рита Павоне, но Чмихова вижда в нея бъдещето - голямата Лили, която години наред тя е и до днес. Ирина и съпругът й Любо, взимат под крилото си момичето от Кубрат, което е още неуверено и по цял ден репетира в хотелската си стая...
Времето доказва, че не са сбъркали, а и още нещо - по-важно - че на Ирина е била чужда звездоманията, че още по онова време е проявявала майчинско чувство към начеващите в бранша и с чисто сърце е подпомагала талантливите.
На юбилейния концерт на Армейския естраден оркестър, 2013 г. / Снимка: BulFoto
По-старото поколение помни Ирина Чмихова като изпълнител на сцената на легендарните шлагери "Гренада", "Ханум", "Капитан", "Ти пак си мой", "Пълнолуние", "Тригодишна мъка" /"Синьото елече"/ и мн. други песни, които са били истински хит навремето.
Певицата не можа да дочака своята 90-годишнина през април тази година. Родена е на 5-и април 1930 година в Пловдив. Завършва ДВТУ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Кръстьо Мирски и започва работа като актриса по разпределение в Димитровградския театър. Иначе пее още като студентка. Красивата й външност и артистичният й талант, плюс прекрасният й глас, очароват всички.
През 1950-а година се случва съдбовната й среща с руския пианист Евгений Комаров, който създава музикален квартет в Руския клуб. Започва едно приятелство за цял живот. В творчески тандем с виртуозния пианист, Чмихова изпява над 2000 песни.
В началото на кариерата си Ирина Чмихова се разкъсва между театралната сцена и естрадното пеене. Дълго време сърцето й било "смутено", както тя се изразяваше, от един въпрос: Кое да избере? Но съдбата бързо взима решението: младата Ирина се явява на прослушване на първото състезание за майстори на естрадното изкуство в зала "България".
Веднага й предлагат щатна работа в Държавната концертна дирекция.
Спомени от снимките / Снимка: Еми Мариянска
По онова време започва организацията за създаване на естрада в България - за широка концертна дейност на българските изпълнители. В тази дейност се включват емблематични български композитори. Песни за Ирина Чмихова пишат Борис Карадимчев и Йосиф Цанков.
Ирина Чмихова е една от първите родни изпълнителки, които пеят шлагери на седем езика: български, руски, немски, испански, италиански, френски и английски. В социалистическа България публиката слуша световни хитове на оригиналния им език. Ирина Чмихова става истинска звезда.
Но тя е може би от редките нашенски певици, на които до края им, им беше чуждо "звезделеенето". В един непринуден разговор с нея в скромния й дом в кв. "Дружба", тя припомняше свои спомени за колежки с такава топлина, че човек се радваше да слуша един човек, различен от мнозина - с добро сърце и лъчезарен характер.
Със съпруга си / Снимка: Еми Мариянска
Ето как говореше за Леа Иванова:
"Леа беше сладка и смешна. Беше симпатяга. Тя никога нямаше нито гребен, нито сенки, нищо. И все ме питаше: "Малко синичко имаш ли, ами малко черничко?..Цапне се оттук-оттам, и ставаше първа красавица. А нямаше никаква суета в нея. Току-виж ме попита: "Ами гребена ти, може ли да го използвам, че съм забравила моя,..нямам пърхот!" Не можеше да й откаже човек. Смяла съм се с глас, като я гледам как в последните минути си завърти няколко книжки по главата, вместо ролки, наплюнчи ги малко, и понеже косата й беше една тъничка такава, ставаше някаква "прическа". Но публиката ревеше като излезе - толкова я обичаше. Тя имаше една такава - "лебедова" походка. И невероятен чар. Заради миналото си, тя все си имаше проблеми, но хората я знаеха и много я обичаха. Аз често я оставях тя да завърши. Леа беше невероятна жена!"
Спомени от снимките / Снимка: Еми Мариянска
Така разказваше за всички Ирина Чмихова - опияняваше се от спомените си за хора, които бяха сами по себе си легенди, като нея самата, но тя ги издигаше над себе си под такъв "ракурс", че миналото да се огледа в огледалото на времето с най-хубавото в него.
Ирина Чмихова притежаваше дарбата да вижда доброто в хората и да игнорира дори лошото, което бе преживяла от одумвания, измислици и небивалици за нея самата.
Със съпруга си / Снимка: Еми Мариянска
Ирина Чмихова пазеше дълбоко в сърцето си спомени за Георги Кордов, Луна Давидова и много други някогашни звезди на нашата естрада, чиито имена днес младите може и да не са чували, но тези хора са били и остават големи имена в българската музика. А също и човеци, с невероятно обаяние и широта на духа.
Така ги оценяваше - с любов, самата Ирина Чмихова.
Ирина Чмихова, в дома си / Снимка: Еми Мариянска
Цели 21 години Ирина Чмихова преподава в Естрадния отдел на Консерваторията. Тя е, която помни първите стъпки на Камелия Тодорова, Маргарита Хранова, Мими Иванова, Силвия Кацарова, Мая Нешкова, Мустафа Чаушев, Етиен Леви, Петър Чернев и още много-много известни български изпълнители. Тя ги учи да изричат правилно думите, когато пеят.
Тя е, която им дава верния тон не само за пеенето, но и за сценичното им поведение, за артистичността им на сцената.
"Може би изградих този максимализъм към думите от дълбокосъдържателните песни, които съм пяла. От учениците си забелязвам най-силно влиянието си в това отношение у Маргарита Хранова", казваше приживе Ирина Чмихова.
Със съпруга си Любо, в дома им / Снимка: Еми Мариянска
Благородството й забелязваше най-доброто у всекиго. Рядко някой като нея - хубава жена, обожавана на времето, можеш да чуеш да казва за "конкурентките" си на сцената такива възторжени думи, с кавито се изразяваше тя за колежките си:
"Лияна Антонова, Маргрет Николова, Ахинора Куманова / б.а. Нора Нова/ - това бяха страхотни красавици, невероятни жени. Лияна беше много интересна певица. И красива, с едни стройни крака, ама изваяни. Ходеше с къси полички..", разказваше Ирина Чмихова и се въодушевяваше - лицето й сияеше, когато говори всичко това...
Тези спомени на Ирина - думите, с които тя дори доукрасяваше положителното у другите, ясно говори за душата, която носеше тази невероятна жена. Освен професионалист, Ирина Чмихова бе толерантен и добър човек.
Тя беше "над нещата" - над снобизма, интригата и идеологемите на времето. Живя в три епохи, и нищо не я промени да бъде добър човек.
Помогнала е навремето на Леа Иванова, когато певицата е в немилост по политическите причини, и напук на тези "причини", Ирина Чмихова я взима със себе си на турне.
"Леа имаше заразителен чар. И въпреки, че я знаеха и им беше известно колко я обича публиката, не й осигуряваха работа. Имаше тогава една Саша в Концертна дирекция, и тя един ден ми вика: "Дай да й помогнем на тая жена, вземи я с тебе на турне!" Това беше през лятото на 54-та, или 55-та година - някъде там. Взех я с мен - трябваше да работи нещо момичето!..."
На юбилейния концерт на Христо Кидиков, 2007 г. / Снимка: BulFoto
Мнозина помнят уникалното изпълнение на Ирина Чмихова на песента "Очи чьорные". Руснаци я наричат Ирка - считат я за своя - до такава степен тя овладява руския вариант на песента. Артистичността й е завладяваща. Всъщност, малко хора знаят, че Ирина Чмихова има руски корен - баща й е руснак.
"Баща ми емигрира като много млад - като кадет в Атаманското военно училище, и оттук вече някои невежи правеха извода, че е казак. Баща ми не е казак и аз не съм шпионин на КГБ", смееше се Ирина Чмихова, когато я питаха, вярно ли е, че е "дъщеря на белогвардеец".
Както казахме, Ирина Чмихова бе от малкото хора, които умееха да гледат с леко сърце над подобни неща.
Според нея Тодор Живков и Цола Драгойчева направо не можели да я понасят.
Не властта, публиката - обикновените хора я правят известна.
Спомени от снимките / Снимка: Еми Мариянска
"Пяла съм в кръчми, в ресторанти, в барове, във военни поделения, сред потни от учения войници - така се запознах с мъжа си, Любо... Пеех за хората, и хич не ме интересуваше какво си мислят властимащите за мене!... Важното беше да не ми пречат. Пяла съм по 55 песни на концерт на осем езика! И в чужбина съм взимала хонорар, какъвто е взимал и Гяуров по онова време!", разказваше с усмивка Чмихова.
Старостта й не бе лесна, въпреки грижите на близките й. Смъртта на съпруга й - истински неин другар до края си, и болестите, я мъчеха, но никога не свалиха лъчезарната усмивка от лицето й.
Сигурно, защото бе от малкото хора, орисани да пеят с любов и да обичат хората, "въпреки" човешките недостатъци!...
Със съпруга си Любо, в дома им / Снимка: Еми Мариянска
Поклон пред паметта на тази удивителна жена, която бе и вече не е сред нас, но ни остави песните и частица обич от голямото си сърце!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}