Отиде на разходка и не се върна.
Маргрет Николова е една от най-лиричните и популярни български певици, пионер на естрадната ни песен. Родена е на 10.10.1928 г. и наскоро закръгли 80-те. На Балканиада в Белград е наречена "пръв глас на Балканите". Отдава се на градския шлагер след дълга естрадна кариера. Най-много пишат за нея композиторите класици Йосиф Цанков и Димитър Вълчев. Оставила е незабравими хитове като "Птици мои", "Целуни ме", "Любили сме, любили", а песента "Малка къща сред полето" е от незабравимия й дует с Георги Кордов.
В темброво отношение певицата е българският еквивалент на френската легенда Далида. Маргрет прие репортер на “ШОУ” в дома си в кв. "Дианабад"- София, черпи с баница и кафе. Косата й е съвсем бяла, а тя е елегантна и скромна. Говори деликатно за себе си.

...............................................
- Г-жо Николова, какво е самочувствието ви на 80?
- Слагам се вече в категорията на старите. Самочувствието ми идва от това, което съм дала, от хубавите спомени и преживяното. Благодаря на съдбата, че дочаках тези 80 г. и правнук. Ние, възрастните, имаме нужда от вниманието на младите. Аз живея тук под наем, стена до стена със сина - младите са моята опора, разчитам на тях.

- Всъщност колко деца имате?
- Имам син Николай. Имах и дъщеря Румяна, която загина в автомобилна катастрофа. Това потресе моите почитатели, получих много писма с молби да се върна на сцената.

Дъщеря ми загина на 18 г. с нейната съученичка Виви.

След абитуриентския бал отидоха на разходка и повече не се върнаха. Сега имам внук Мартин, внучка Грета - още една Маргрет Николова, а от моя внук повече от година се радвам на правнука ми Виктор. Все ги чакам да почукат и да дойдат. Всички са много внимателни. Моят съпруг беше началник на Ансамбъла на армията и ме е съпровождал в моите турнета. Той издаде книга за мен, беше военен с чин полковник. Почина преди 7-8 години от сърдечна недостатъчност.

- Откога се оттеглихте от активна творческа дейност?
- Доскоро бях участник в журита. Първоначално пеех естрадни песни, а около 50-а си година запях стари градски песни. В моето семейство много се пееше - народни, възрожденски, гурбетчийски мелодии, оперна и оперетна музика. Дълги години бях в "Естрадата" на армията. Пенсионирах се на 55 г. и минах на свободна практика, дадох път на младите. Участвах във фестивалите "Златен кестен" - старите градски песни сега ги наричат "евъргрийни". Много от тях са крепили българщината. Отдавна не издавам албуми, защото не мога да подлагам ръка за спонсори. Имам албум със старинни руски романси в дует с Николай Любенов. Аранжиментът на големия музикант Евгени Комаров ги направи популярни.

- Остана ли нещо недоизпято?
- Доволна съм от постигнатото, навремето имахме песни със смислени текстове. Сега ми е болно като виждам каква бездуховност цари в забавното изкуство. От моите изпълнения

с удоволствие си тананикам "Сън сънувах",

която пеехме с Кирил Семов. Голям шлагер беше и "Пролет моя" от Вапцаров, а също и "Старите песни". Песента "Любили сме, любили" на Атанас Бояджиев стана "Мелодия на годината" - посветена е на България и нейните герои.
Сега е естествено да съм позабравена. За моята годишнина не се сетиха от Съюза на музикалните дейци, а само от ВС на БСП.

- Защо се отказахте да станете оперна певица?
- Моята съдба се реши, когато отидох на един концерт с Ив Монтан в зала "България" през 1956 г. Останах прехласната от изпълненията му - разбрах, че в това изкуство може да се прави нещо стойностно. Неговата песен "Мъртви листа" по-късно изпях и аз. Дадох си сметка, че гласът ми не е достатъчно мощен за оперно пеене. Аз винаги съм тръгвала от текста към мелодията. Сегашните попфолк певици нямат култура в поднасянето на мелодия и текст. Поколението след нас има големи таланти като Лили Иванова, Васил Найденов, Данчето Христова, Камелия Тодорова. В световен аспект съм се учила от френските и руските певци. С удоволствие слушам Ив Монтан, Жилбер Беко, Далида, Милва, Мина.

- Славата помага или пречи?
- Славата задължава, понякога тежи. В живота те оглеждат от всички страни, дори как си облечен. Имам много и добри приятели. С певците от моето поколение и досега се срещаме. Сред тях са Мими Николова, Маргарита Радинска, Ирина Чмихова, Стефка Оникян. Обаждат ми се, търсят ме, имам и семейни приятели, а вече съм с бастунче.

Интервю на Свобода НЕДЕВА-ЯНАКИЕВА