РОДНИ ЗНАМЕНИТОСТИ
Леа Иванова - "шампанското" на българската музика
95 години от рождението на легендарната певица
Автор : / 8593 Прочита 0 Коментара
Снимки: Архив на Dir.bg
Тя е легенда на прозападните по време на соца музикални жанрове джаз и суинг. И е толкова добра като изпълнител, толкова убедителна в това, което прави, че соц цензурата трябва да преглътне пропагандата и да признае, че Леа е явление. Животът й е достоен за филм, в който има почти всичко, което може да преживее един човек - материални загуби, но и богатство, идеологическо преследване, но и признание; лагер, сценични победи, голяма любов и големи душевни терзания, смъртоносна болест... Леа Иванова е надарена с невероятен талант и необикновена съдба. Тя самата е толкова силна и така дръзко приема предизвикателствата на живота, че иронично казва за себе си:
"Сега ще се появя на сцената като едно "явление"!"
И тя наистина бе явление в нашата музика. И остава такава в паметта на всички българи - като легендарната Леа Иванова.
Родена е на 13 август 1923 г. в Дупница, но израства в Цариград. Семейството й емигрира, заради комунистическите убеждения на баща й - един от участниците в атентата в черквата "Света Неделя". В Турция Леа е заедно с родителите си и четирите си сестри. Семейството живее бедно. Баща й е художник, не заработва достатъчно за толкова гърла. Въпреки това държи на образованието на децата си. Леа учи в " Робърт колеж". Пее в детския хор на Българската екзархия и в същото време рисува. Иска да стане художничка - като баща си. Или... оперна певица? - Всъщност, ще признае по-късно тя, в операта й харесвала не толкова музиката, колкото... пищните костюми. Колебанията й решава с един замах оперната прима Илка Попова, която след като изслушва Леа, откровено й казва, че тя няма достатъчно данни за оперно пеене. Леа не се сърди, напротив - доверява се на мнението й и двете стават приятелки.
През 40-те години на миналия век, когато вече е на кръстопътя на избора, Леа и семейството й се прибират в София. Леа не знае кое да избере - музиката, или рисуването. И тъкмо тогава Съдбата се намесва - поканват я да пее като солистка в джаз формациите "Славянска беседа" и "Джаз Овчаров" /б.а. по името на диригента на оркестъра Асен Овчаров/. За пръв път пее с популярния на времето оркестър "Оптимистите". Леа е жизнерадостна и красива, мъжкарана по характер. Музикантите я обожават - тя се превръща в нещо като талисман на оркестъра. Работи с "Оптимистите" чак до 1956-а.
"Джаз Овчаров" получават покана за турне в Щатите - нещо невероятно за възприемане от цензорите на ранния соц. Музиката на оркестъра е обявена за "упадъчна", а джаз-изпълнителката Леа Иванова е изпратена в "поправителен" лагер в с. Ножарево. В досието й пише:
"... за леко поведение и пеене на упадъчна западна музика".
В продължение на 3 месеца певицата търпи унижения от хора, които не са чували за джаз. Вече има и скалъпени доноси срещу нея - тя се превръща в обект на ДС, въпреки че баща й, художникът е комунист по убеждения. Истински парадокс!
След излизането й от лагера, й предлагат да се "внедри" в социалистическото общество, като стане продавачка в магазин?... Отказва. Неследдълго се връща на мястото си - продължава да работи с оркестрите на Христо Вучков, Димитър Ганев и Големия оркестър към Концертна дирекция.
През 1957-а среща голямата си любов - композитора Еди Казасян. Той, както се казва е и Началото и Краят за Леа. Двамата стават семейна и творческа двойка до края на дните й. Обичат се, сърдят се, ревнуват се, но в продължение на 30 години, въпреки всичко, са заедно. "Макар и не съвсем!", казват някои, като намекват за това колко много наранява Еди своята Леа в края на дните й, когато той вече има и друга жена в живота си...
Хубавото време за двамата са 60-те години. С Еди пътуват на турнета в Румъния, Унгария, Югославия, Германия. Леа пее в Белград с оркестъра на Куинси Джоунс. За всички е ясно, че тя е певица от световен ранг, но в родината си трябва да се снишава, за да не й спрат пътуванията извън граница. А тя не може да се снишава. Характерът й е такъв - зодия Лъв е, и затова избира и такова артистично име - на лъвица - Леа. Истинското й име е Лиляна, но то й е някак чуждо на характера - повече й подхождя да бъде... лъвица.
На сцената се чувства като у дома си. Няма напрежение, конфуз, или сценична треска. Леа е свободен дух със "западно" звучене във всяко едно отношение - като визия, като походка, като поведение. Дрезгавият й глас изпълва залите и вариететата - тя е царицата на нощта.
Леа: Не мога нито миг без Еди! (Снимка: Архив на Dir.bg)
Цели 20 години - до 1983 г. Леа Иванова е истински космополит - работи в най-реномираните вариетета в чужбина - в Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия изток.
У нас се носят легенди за живота й, а клюкарите шушукат, че е била в лагер. Но само една нейна усмивка от сцената е способна да накара всеки да я заобича, а гласът й, непринуденият начин по който се шегува, диалогът който води с публиката, буквално подлудява всички.
Тя е толкова силен характер, че никога не допуска да покаже неразположение на духа, или на физическото си здраве. Но през 1983-а няма как да скрие, че е повалена от инсулт. Случва се след едно от завръщанията й в България и се оказва, че е втори поред. Последствията са жестоки - парализира се. Трудно движи лявата си ръка, левия си крак. Заминава на лечение в Париж, но и там не могат да й помогнат. Невъзстановима е и най-голямата загуба - на гласа й.
А песента е в нея - напира, иска да излезе от гърлото й. Леа започва неистово да се упражнява отново да проходи, да раздвижи ръката си и да се опита да пее както преди. Не се получава, и това я руши отвътре. Но тя не се предава - научава се да пее речитативно, в нейния си стил, и публиката отново лудее, защото това е поредното доказателство, че тя е Леа - лъвицата, която никога не се предава!
Получава нова чужбинска покана - от престижното вариете "Кайвохуоне" в Хелзинки. В София прави серия концерти, няколко месеца наред, заедно с Тодор Колев в "Новотел Европа", и после заминава за Скандинавието.
Още никой освен нея не знае, че страда от рак и бърза да живее така, както винаги го е правила - на пълни обороти, всеки ден като за последно!...
Леа Иванова умира в София на 28 май 1986 г., повалена но непобедена от рака. Защото тялото й умря, но гласът й е "жив" в албумите й, записани от световни музикални фирми: "Qaliton" /Унгария/, "Electrecord" /Румъния/, "Deutsche Vogue" и "Байеришерхоф" /Германия/, родните Радиопром и "Балкантон".
Година преди да почине, Леа Иванова е удостоена за заслуги към българската култура с орден "Кирил и Методий" I степен.
Животът й на певица и жена е готов сценарий за филм. Много е писано за голямата й любов с Еди Казасян, за жестоката й ревност към него, за неговите изневери и нейните страдания, но всичко това идва някак за да допълни легендата за тази невероятно жена. Такова чувствено пеене като нейното, може да се възпроизведе само от дълбоко чувствителен човек.
Леа се влюбва за пръв път на 17. Той е саксофонист в оркестър "Джаз Овчаров" и се казва Леон Алфаса. Той е първият човек, който я учи на солфеж, и първият мъж в живота й. Той е първият, който й казва, че е вълшебница и че има "злато" в гърлото си. И разбира се, първият който й казва "Обичам те". По-късно, когато тя с такова чувство изпълнява "Шушу-мушу, странен глас - "Обичам те", вероятно си е спомняла точно за Леон, нейната първа любов?...
Леон Алфаса е нейният пръв учител в любовта, но той много цени таланта й - вярва в нейния успех. Подготвя я за изпит, както днес го наричаме - кастинг, за оркестъра. Леа не е доволна от себе си и разплакана напуска сцената - смята, че е пяла "фалшиво". Но Леон и диригентът Асен Овчаров я връщат обратно, и така започва кариерата на легендарната Леа и на любовната двойка Леа и "Алфонс", както тя нарича Леон.
Двамата живеят в розовите облаци на любовта и сцената до жестоката 1941-ва, когато се заговаря за "жълтите звезди", които нацистите искат да сложат на евреите. Бунтарката Леа не може да приеме любимия й да бъде "дамгосан". В знак на протест също си слага жълта звезда. Това не спасява Леон - той е интерниран в една провинциална каменоломна. Музикантът с фини пръсти е принуждаван да чука камъни... Такова е времето - жестоко, а в музиката, която и двамата харесват, се говори само за любов.
Леа изпраща на любимия си продукти, писма. Пътува до лагера, въпреки че й отказват достъп до Леон. Веднъж му изпраща в дървена каса, завити със слама... 200 яйца! "Звучи и смешно, и трогателно, но е истина!", разказва в спомените си за Леа колегата й от "Джаз Овчаров" Божидар Сакеларев.
Леон Алфаса успява да избяга от България и оцелява. След края на Втората световна война става диригент на симфоничен оркестър първо в Париж, а после и в Ню Йорк. До края на живота си носи в сърцето си Леа. През 90-те години се връща в България и участва със свои спомени за нея в документалния филм "Страсти по Леа". Това е един реверанс към нея и тяхната любов. Малко след снимките за филма Леон Алфаса умира.
Леа и Еди с младия Симеон Сакскобургготски (Снимка: Архив на Dir.bg)
Едно прекрасно сравнение, кой знае от кого изречено за пръв път е това, че "Леа Иванова е "шампанското" на българската музика" - пенливо и ошеметяващо. Като нея. Тя самата често обичала да цитира приятелски съвет на Илка Попова:
"На сцената и пред любимия трябва да имаш 13 лица. За да се съхраниш, никога не трябва да показваш пред другите твоето истинско настроение".
И Леа следва този паметен съвет. Научава се да стаява страстите в себе си, макар да е толкова ефектна във всичко, което прави. С Еди е различна. Иска да бъде стопроцентово обичана, а той някакси понякога й се изплъзва. Обиграният бонвиван е безумно влюбен в нея още преди да се запознаят. Леа вече е прочута в музикалните среди. Тя е на 33, пълна с енергия и затова живее на пълни обороти. Тича в червена рокля към зала "България", когато целият свят й се завърта пред очите - получава инфракт. В болницата успяват да я спасят, но в София вече от уста на уста се разнася мълвата, че е починала?!? Еди е потресен - не може да си представи, че ще загуби Леа, в която е влюбен от малко момче, без тя дори да подозира?!? Помни нейно изпълнение на "Настроение" на Глен Милър - тя е идеалът му за жена. До 21-вата си годишнина, в продължение на 10 години мечтае да я срещне...
И Съдбата му я поднася. Един ден, Еди върви по улицата, когато вижда насреща си своя приятелка, хванала под ръка Леа. Малко по-късно двамата отиват на кино - уж да гледат "Аз пея под дъжда", а се оказва, че филмът е сменен с "Как се каляваше стоманата". Доста емблематично начало. Защото и връзката им се оказва "каляване" на два твърди като стомана характери.
Еди е по-млад със 7 години. Учи право, но мечтае за музика, и Леа набъро го отвежда към мечтата му. За нея той е всичко - и музикант, и приятел и носач на куфарите. Двамата са една от първите двойки в соц столицата, които живеят "без подпис" - нещо неприемливо за тогавашна България. Щом няма брак в гражданското, съжителството между мъж и жена се тълкува като "морално-битово разложение".
Е, двамата полагат подписа си. В паузата между две репетиции. И започва тяхното "приключение с любов", както веднъж се изразява самият Еди Казасян. Животът им е непрекъснат купон - всички искат да са с Леа. Обядват в ресторанти с един куп приятели. Пътуват заедно. Веднъж само се налага да се разделят, и Леа е безутешна - пише му дълги любовни писма от Полша.
Еди Казасян и неговите звезди (Снимка: Архив на Dir.bg)
Заедно пътуват до Виена, Белград, Берлин. Целият Берлин е облепен с афиши на Леа. Тя пее във "Фридрихщадс палас". Германската столица е луда по българката и нейния оркестър. Следват концерти в Цюрих, Мюнхен, Амстердам и Стокхолм. Всичко е безобачно щастливо, когато един американски импресарио предлага договор на Леа, но без... Еди!?!
"Не мога нито миг без Еди, а вие ми предлагате да живея две години без него", казва Леа, и отказва предложението.
По-късно двамата ще бъдат заедно в Америка. И чак в Порто Рико - отколешна мечта на Леа, въплътена и в песента й за "Чико от Порто рико". Съдбата постоянно й поднася изненади. В Порто Рико празнуват рождения ден на Еди. Леа решава да играе в казиното на хотела, в който се настаняват. Печели и купува с парите златен часовник на Еди. Всичко изглежда като филм, но е истина - Леа е щедра, волна и уникална личност. Забавлява се, без да държи сметка за парите. "Не разбирам от финанси!", казвала тя, след което през смях добавяла
"Питайте арменеца!", визирайки Еди Казасян.
1971-ва е първият трус в брака им. Еди има извънбрачна връзка, от която му се ражда дете. От този момент нататък той ще гравитира между двете "семейства". Леа дълбоко преживява това, но с гордост го преглъща.
През април 1976-а, когато получава инсулта и се парализира, Еди поема вината върху себе си, а тя го утешава, че не е така... Еди решава с цената на всичко да се бори за оздравяването й и връщането й на сцената. И го прави. Въпреки всичко връзката им се е превърнала в симбиоза - те не могат един без друг.
Често сравняват Леа с най-големите звезди на световните кабарета "Мулен Руж" и "Фоли Бержер". Българите от по-старото поколение знаят и дори могат да запеят песните й "Чико от Порто Рико", "Шушу мушу", "ЦУМ, ЦУМ" и десетки кавъри на суинг, румба и шансони от 60-те години на миналия век. Леа Иванова е изумително убедителна в репертоара на Елла Фицджералд, която е нейна любимка.
А Българското национално радио пуска нейна песен чак през 1980-а! След като "Дефа" вече има филм за нея - "Леа от юг", а хотел "Дюн" в Лас Вегас я очаква да гастролира по 2-годишен договор.
Последното " представление" в живота на Леа е на 27 май 1986 г., когато тя организира прожекция на лекарите в "Пирогов" - да гледат филм за нея. На другия ден след прожекцията, от вълнение, или просто защото Съдбата е решила, че това е един достоен финал за живот като нейния, великата Леа издъхва.
Умира "жената-шампанско"! Сладко, опияняващо и тръпчиво, по което са въздишали Ив Монтан, Гойко Митич и още много световни знаменитости. С Ив Монтан я среща кабаре "Максим" - той се влюбва от пръв поглед в нея. Леа е пламенна жена, която може да има всеки въж, но никога не си позволява да изневери на две неща - на любимата си музика и на любимия си мъж. До края на дните си нарича Еди "бижуто на моя живот".
Може би най-точното определение за Леа Иванова е на актрисата Стоянка Мутафова:
"Животът й беше очарование. Стоеше разголена пред нас, неподправена, без преструвки... Крайностите й бяха артистични".
Да, такъв е животът й - изпълнен с изпитания и крайности - постоянно на ръба. Живот на артист, който умее да "лъже" красиво - да играе "13 роли с 13 лица" на лицето си, но без да изневерява на себе си. Такъв артист беше Леа Иванова - вечната Лъвица на българската музикална сцена.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fikoni%2Flea-ivanova-shampanskoto-na-balgarskata-muzika&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2018%2F08%2F13%2F1488422%2F768x432.jpg%3F_%3D1534158103&description=Леа Иванова - "шампанското" на българската музика', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}