Пробива в световния шоубизнес с “Бийтълс”

Пее с Том Джоунс, Луис Армстронг и Ела Фицджералд

Леа Иванова (1923 -1986) е първата родна шлагерна и джаз певица, пробила ударно в световния шоубизнес и то по времето на социализма. Животът ѝ, със своите върхове и спадове, е като на кино и не случайно преди пет години режисьорът Радослав Спасов го пресъздаде в игралния филм “Пеещите обувки”. В образа на легендарната Леа се превъплъти актрисата Рая Пеева. Филмът е базиран на част от творчеството и живота на певицата и нейния спътник в живота и на сцената - Еди Казасян, изигран от Юлиян Петров.

Леа Иванова е родена в Дупница, но израства в Истанбул, където учи в Робърт колеж и пее в детския хор на Българската екзархия. В началото на 40-те години идва в София с намерение да следва в Художествената академия, но това не се осъществява поради силното ѝ увлечение към музиката.

Шлифовайки гласа си при Павел Елмазов и именитата оперна певица Илка Попова, Леа става солистка на джаз оркестър “Славянска беседа”, ръководен от саксофониста Леон Алфаса - първата голяма любов на певицата. Продължава кариерата си с оркестрите “Джаз Овчаров” и “Оптимистите”, пеейки предимно в стил суинг. Работи още с редица музикални формации, докато през 1957 г. се жени за Еди Казасян и започват да градят обща кариера, продължила почти 30 години. С неговия оркестър изнасят концерти из целия свят.

30 години с Еди

Десет години преди да срещне Леа, Еди присъства на неин концерт. Тя вече е една от най-популярните естрадни изпълнителки у нас. Междувременно е лежала в лагера в Ножарово. Изпълнителката на “Чико от Порто Рико” и “Шу-шу-му” е пратена там, понеже пее чужди хитове. Разбира се, мотивацията на властите е друга - че е “зоза”( наконтено момиче с тясна пола, отдадено на забавления). Въпреки това тя никога не се е писала за дисидент.

В семейство Казасян, в което и двамата синове Еди и Вили се занимават и с музика, отдавна се говори за младата модерна певица. Отивайки на концерта ѝ, Еди, който е 7 години по-малък от Леа, е очарован не само от таланта, а и от магнетичното ѝ присъствие на сцената.

Семейство Казасян - майката е художничка, а бащата едър търговец, държал един от най-големите магазини за обувки - трудно приемат връзката на сина си с Леа, подозирайки, че тя ще е повод той да зареже правото. Така и става.

Нагоре по стълбата

Леа и Еди се женят през 1957 г. Той създава оркестър и започват съвместна концертна дейност. Правят успешна световна кариера. Навсякъде в чужбина Леа изтъква, че е българка. Във фоайетата спретва изложби с нашенски носии. В заведенията, където пее, налага да се сервира българска кухня. Нашенката пробива в световния шоубизнес редом с “Бийтълс”. Насред Хамбург Джон и Пол се дерат в “Стар клъб”, а отсреща Леа Иванова ги надпява от сцената на “Лидо”...

Има период, в който Леа участва в обща програма с Жозефин Бейкър. След изявите си, двете често сядат на бутилка “Божоле”, разказва преди време и покойният днес голям джазмен Людмил Георгиев.

Леа и Еди участват в съвместни шоу програми с Том Джоунс, Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Хари Белафонте и други световни имена.

В началото на 60-те години Леа Иванова прави турнета в Румъния, Унгария, Германия и Югославия, като в Белград пее с оркестъра на Куинси Джоунс.

От 1963 г. до 1983 г. певицата работи във вариетета от висока класа и на концерти в почти цяла Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия изток. Изявите ѝ в България до началото на 80-те години са много малко, поради което тя остава малко известна сред по-младите поколения. Както твърдят близките ѝ, Леа никога не се е изкушавала да напусне родината.

Крадат ѝ хитова песен

Въпреки световния си успех Леа дебютира с албум в България едва през 1979 г., когато е на 56 години, с парализирана от инсулт лява ръка. В него е включено парчето “Шу-шу”, което през 1996-а Мариус Куркински възражда в денс версия. Плочите на Леа от Западна Европа нито са внесени, нито издадени тук.

Преди това, в началото на 1973-та, БНТ обявява песента “Нашата мила, родна страна” за поредната “Мелодия на годината”. Патриотичният шлагер се изпълнява от младата тогава певица Ани Павлова, която само заради това изпълнение тутакси е закичена със званието “Заслужила артистка”. След 20 години затишие около името на Павлова отново се вдига шум в пресата, но не заради кариерата ѝ, тръгнала отдавна на заден ход. Оказва се, че “Нашата мила, родна страна” всъщност е написана за Леа. В издадената посмъртно биографична книга за Леа Иванова “Би трябвало да имам два живота”, написана от Еди, е отпечатана партитурата на “Нашата мила, родна страна” с автограф на автора Димитър Петков и посвещение за Леа. Тя пее на концерти патетичния хит под заглавието “Песен за България”. Много скоро обаче отговорни лица ѝ забраняват да я изпълнява, тъй като има черни точки в досието си заради джазовата си кариера през 40-те. Свален е за излъчване и филмът “Леа пее и се смее”, режисиран от Гриша Островски, с черно-белия “клип” на “Песен за България”.

Любов необяснима 

Въпреки че до края на живота си Еди Казасян е плътно до Леа, той често ѝ кръшкал. Самият музикант разказва приживе: “Макар че бях духовно обвързан с Леа, не се чувствах като мъж за една жена. Когато след време друга ми роди деца, Леа не показа външно как се чувства. По-късно разбрах от приятели, че искала да ги види, да бъде съпричастна към тях.” 

След смъртта на Леа, Еди се жени за дългогодишната си приятелка Зоя, която е майка на децата му.
През 2000 г. се снима филма “Страсти по Леа”. Документалната лента е посветена на легендарната певица. “Това е филм за Жената и Мъжа, за копнежа на душите им една към друга и към света навън, за символа на свободния дух за едно поколение”, така определя продукцията режисьорът ѝ Николай Йотов, който е и съсценарист заедно с Еди Казасян и Радослав Спасов.

Леа говори осем езика и се отнася с подобаващо чувство за хумор към дългата си певческа кариера. По време на шоу програми често разказва за себе си следния виц: “Високо разговарящи българи събудили мумиите в Египет и те, като разбрали, че са нашенци, ги попитали: “А бе, там имаше една Леа Иванова, тя още ли пее?”

През 1976 г. Леа получава инсулт, но продължава да пее. 1986 г. се разболява от рак. “Тя губеше сили, но не и дух”, казва тогава Еди. В последните часове от живота си Леа пожелава да види запис от тв шоу на Хачо Бояджиев с нейно участие. При вида на публиката и аплодисментите, намира сили да промълви: “Аз съм щастлив човек.”