Кралят на естрадата

Коронавирусът ни лиши от възможността да честваме 80 години от рождението му

Влюбени девойки окупират гримьорната му

Покорява Франция, но се връща в България

Държавна сигурност го обвинява в предателство

Честването на 80-ия юбилей от рождението на краля на българската естрада Емил Димитров не се състоя на 23 декември миналата година заради пандемията. Коронавирусът не може да ни попречи обаче да си спомняме за родния поп идол от 60-те години на ХХ век и да продължаваме да слушаме песните му, макар вече да изминаха и 16 години от кончината му. На 30 март 2005 г. любимият певец на поколения българи, аристократът по душа угасна тихо в дома си в Княжево, където създаде на пианото своите шлагери.

По-младите едва ли ще разберат песни като “Сбогом, Мария”, защото не знаят какво е казарма и не са лели сълзи заради раздялата с любимата за седемстотин дни. Сърцата на днешните девойки няма да подскочат от “Нашият сигнал”, а най-младите вероятно ще се чудят защо бабите и дядовците им е трябвало да си подсвиркват, след като има джиесеми... Но “Моя страна”, “Песен за мама”, “Ако си дал”, “Арлекино” са вечни, защото говорят на универсалния език на всички поколения.

Дете на илюзионисти

Емил Димитров е роден в Плевен, син е на артисти-илюзионисти. Баща му е известният Факира Мити, майка му носи артистичното име Мадам Сизи и е французойка. След като се развеждат, тя си заминава във Франция, където Емил често ѝ гостува. Малкият посещава представленията на родителите си, увлича се по класическата музика. Започва да свири и се опитва да композира на акордеон, после и на пиано.

През 1960 г. е приет да следва във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, но изкарва там само една година, след което се посвещава изцяло на музиката. През същата година за първи път участва в концерт, където изпълнява своята песен “Арлекино”, акомпанирайки си на акордеон. През 1962 г. тя печели първо място на Международния фестивал в Сопот, Полша, и става първата българска песен с международна награда. По-късно с нея младата Алла Пугачова се явява на “Златният Орфей” и изгрява звездата ѝ.

Шеметна кариера

60-те години са особено плодотворни за певеца. Той участва в концерти в страната и чужбина, стига до Куба с Йорданка Христова. Най-големите му успехи са в СССР и Франция. През 1968 г. Емил изнася концерт с френския изпълнител Енрико Масиас на стадион “Динамо” в Москва пред 90 000 души - абсолютен рекорд за български изпълнител. През 1969 г. в “Балкантон” има поръчка за СССР за 850 000 грамофонни плочи от първия рецитал на певеца.

В началото на 70-те Eмил работи с оркестъра на Пол Мориа, пее на една сцена с Демис Русос, Милва, Жилбер Беко, Енрико Масиас. Песента му “Моя страна, моя България”, превърнала се в световен шлагер под името “Моника”, е записана на френски, немски, италиански, шведски и други езици. Години по-късно с неговото съгласие синът му Емил Димитров-младши я подарява на БСП и тя става химн на кампанията на социалистите през 2005 г. През 1972 г. песента му “Джулия” става абсолютен европейски хит.

Общо за целия си живот Емил Димитров издава близо 30 албума и написва 350 песни. Той има 65 милиона продадени копия от албумите си по света, от които над 40 милиона са в бившия СССР и страните от Източна Европа. Това го прави най-продаваният български изпълнител. Той е и единственият наш певец и композитор с десет хита в европейските класации. Може да има блестяща кариера във Франция, но избира да се върне в родината си.

Емил Димитров е единственият българин, приет за член на Съюза на френските композитори през 1971 г. Това очевидно не е аргумент в негова полза, защото Съюзът на българските композитори го допуска в редиците си 45 години по-късно, чак през 2016 г., посмъртно...

Парижки етюди

Емил Димитров е единственият български певец и композитор, който пробива убедително в големия шоубизнес на Запад. В първите му стъпки към успеха във Франция му помага емигрантът Христо Куртев, президент на Международната академия за изкуства в Париж.

Още първите участия на Емил във френски телевизионни шоу програми минават при невероятен успех. Христо Куртев и Стефан Табаков създават издателството “Орфеус” специално заради Емил и пускат нотирани хитовете му. Така три от най-големите френски звезди в края на 60-те години - Александър Давид Уинтер, Патриция Карли и Николета - записват по един от шлагерите му. С хонорарите Емил си купува “Шевролет” с подвижен покрив.

Забавна случка е причина да се пусне слух, че нашенецът е любовник на Далида. В Париж певецът се запознава с Орландо, нейния брат и автор на световния ѝ шлагер “Хубавата Джиджи”. Емил търси хотел и той му предлага под наем етаж от къщата на певицата, която по това време е на турне. Когато журналистите питат Емил къде живее в Париж, той отговаря: “При Далида”. На другия ден вестниците гръмват: “Новият любовник на Далида от България се нанесе при нея”.

Цензурата не спи

Във Франция “Моя страна, моя България” се превръща в тоталния хит “Моника”. Всъщност песента излиза първо на френски език. Автор на българския текст е Васил Андреев, аранжиментът е на Митко Щерев. На фестивала МИДЕМ в Кан песента е купена от продуценти от цял свят. На специална церемония в Париж френската телевизия награждава Емил Димитров с диплома за принос в развитието на културните отношения между двете страни. А когато се връщат в София, Емил и импресариото му Васил Андреев виждат другата страна на монетата - властите забраняват песента, защото цензурата открива буржоазно влияние и намек за емигриране, с други думи - за предателство. Обвиняват авторите, че са я написали за българските емигранти в чужбина и никой не обръща внимание на думите “ще се върна”.

И други песни на Емил Димитров са забранени от Държавна сигурност. Едната е “Мои бели коне” (текст Иля Велчев), спряна от съответната комисия в националното радио, оглавявана от поета Орлин Орлинов, защото звучала... белогвардейско. Трудна е съдбата и на “Ако си дал” по едноименното стихотворение също на Иля Велчев. Случва се, след като бащата на поета Борис Велчев изпада в немилост пред властта през 1977 г. Проблемът е заради текста: “Ти закъсняваш понякога, Истино, но винаги идваш при нас!”. Той звучи като закана към Тодор Живков и Политбюро, обясняват на Иля Велчев, когато го викат в милицията.

Песента е забранена, включително за изпълнения на концерти. Емил Димитров обаче я изпява на сватбата на Владимир Живков, където е поканен с оркестъра си “Синьо-белите” като любимец на младоженците. Големците са като под леден водопад, пише в спомените си Иля Велчев. Някакъв човек зад гърба на Живков започва да маха на Емил да спре, а той, недовиждащ, мисли, че му дават знак за бис и я изпълнява още веднъж. Настъпва страшна тишина. Тогава се чува характерният смях и ръкопляскането на Живков. Големците си отдъхват и започват да аплодират.

Жените в живота му

Освен притежател на уникален талант и кадифен глас, Емил е и красавец. Момичетата от 60-те години са луди по него, причакват го след концертите му, преследват го за автографи. Почитателки с цветя го атакуват и след всеки концерт във Франция. Непрекъснато му предлагали брак, спомня си Христо Куртев.
Въпреки че е бисексуален и има влечение и към двата пола, което потвърди синът му в навечерието на неговата 80-годишнина, Емил Димитров има две съпруги. Първата е певицата Грета Ганчева, с която са женени за кратко - през 1967 г. Втората му съпруга е Мариета Гьошева - от 1968 до 1991 г. и още веднъж - през 2000 г. От нея е синът му Емил Димитров, роден през 1970 г., който днес се занимава с архива и издава албумите на баща си. Той се грижеше за набирането на средства за паметник на певеца в Плевен, открит през 2018 г., а сега подготвя книга за рода си.

След втория си брак Емил и Мариета не живеят дълго заедно, защото тя почива през декември 2000 г. от усложнения на диабета, от който страда. Емил се оттегля от музиката след прекаран инсулт през 1999 г. и се затваря в къщата си в Княжево, заобиколен от любимите си вещи и старинните мебели. Той излиза за последен път пред публика, седнал в инвалидна количка, на 2 май 2002 г., когато Йорданка Христова организира голям концерт с неговите песни, изпълнени от любими наши певци. Записите от концерта излизат в албум, озаглавен “Само един живот не е достатъчен... С песните на Емил Димитров”.

“Ако си дал от себе си, не си живял напразно”, продължава да пее легендата на българската естрада за тези, които искат да го чуят.