Иване, Иване - текст |
||
Не разбирам отдавна за какво ли се мислиш. За герой вероятно от любовен роман. Дон жуан да играеш така ти се иска, а пък всъщност си само Иван. И защо се стараеш, не ти ли ясно? Посивял си скучен, като празен екран. А мансардата с блянове вече е тясна, тя отдавна е само таван! Припев: /2x/ Иване, Иване! (2) Спасение няма, щом си с пръстен към мен прикован! И какво да направя, вече девет години с теб делим увехтелия сватбен диван. И редовно притопляме чувства изстинали на котлона с един реотан. И какво ми остава да тръшна вратата, да избягам от този панелен капан, но така ли си бяга човек от съдбата и от своя единствен Иван Припев:... /2x/ |
||